Двумерни баркодове

Двумерните баркодове (2D barcode) са създадени в началото на 90-те, но започват да набират популярност 10 години по-късно. В тях може да се кодира в пъти повече информация, отколкото в линейните (1D). Обикновено 1D баркодът съдържа поредица от цифри, които отговарят на даден запис в база данни. При сканиране на този баркод се установява връзка с конкретния запис, който съдържа необходимата информация за продукта. С други думи, кодираната в 1D баркода информация сама по себе си не е значеща, тя е средство за получаване на необходимите данни.

От практична гледна точка, в 1D баркодовете може да се кодират само няколко десетки символа (20-30), тъй като в противен случай баркодът би бил твърде широк или твърде плътен и биха възникнали проблеми с разчитането или пък трудности с отпечатването върху продукта.

2D баркодове, от друга страна, са изключително компактни и във всеки един от тях може да се запишат до 4000 буквено-цифрови символа. Поради по-големия си капацитет, 2D баркодът може да съдържа дори цялата информация, която при 1D баркода се пази в базата данни. По този начин може да се работи с приложения, без да се установява връзка с база данни.

Между 1D и 2D баркодове съществува и друга разлика – в начина на четене. При линейните четенето се извършва в едно направление – по хоризонтала, докато при двумерните баркодове разкодирането се извършва в две измерения – по хоризонтала и вертикала. Обикновените лазерни баркод скенери четат само линейни баркодове, докато двумерните се четат от специални 2D скенери.